И всички ми повтарят...
И всички ми повтарят:
"Забрави го,
недей се мъчи -
той не заслужава..."
Сега си бил с нея,
усмихнат, весел, влюбен
и дори не си се сещал,
че още съществувам...
"Продължи - ми казват -
пробвай с друг,
бъди щастлива."
Но как,
когато търся теб
във всеки следващ...
"Ще го забравиш,
рано или късно -
ми говорят -
всичко е до време,
както беше любовта ви с него!"
Съдба, дали пък не грешат...
Огънят отново
може ли да се запали
или всичко се превърна в пепел....
Съдба, дали, ако продължа да вярвам,
желанието ми ще се превърне
в реалност...
или и то ще бъде нещо временно,
нетрайно!
Съдба, да чакам ли смирена
или пък да се откажа примирена?
Моля те, отговори ми,
дали си заслужава
да се боря
за любовта ни несподелена
или всички ще излязат прави -
че там, където има обич,
раздяла няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Динева Все права защищены
