Слушайте ме, обувки, вие сте
мои танкове, мои локомотиви, искам
движение от вас в царството на
хомо сапиенса, имунната ви система,
кожа, език е с висок интелект, дръжте се
на ниво, злоупотребявайте с път,
пътувания, отрицателни полюси,
аз ще ви поливам обилно със земя,
въздух, вода. Бъдете честни, демодирани,
винаги нащрек срещу вятърни мелници,
срещу присмеха на дебелото еднообразие,
летете, прелитайте над многолистовата,
многопластовата вечност, трябва да сте
обувки с крила, бягайте след маймунките
на Мачу Пикчу, излизайте, влизайте
в лимузини, шевролети, намирайте си
разгневени пътища, пантеистични реки,
действайте нарочно, оглупявайте,
бъдете променливи, кажете здравей
на Тадеуш с моторетката.
Искам да сте агресивни биороботи,
нахални змиорки, разходете се
из Бруней, научете нещо за дългата
любов и дългите връзки. Изживейте
макроемоции в сумрака на мистични
парадокси. И запомнете: заекът, който
тича след вас, винаги ще бъде див
и чисто бял.