skitnick (Ники)
34 112
1 дек. 2009 г., 14:17

Иде ми да викна... 

  Поэзия » Гражданская
737 0 10

Нова ледена епоха

замрази мечтите.

Динозаври надойдоха -

стъпкаха душите.

Кой със чалга,

кой с бухалка,

кой със член непълен -

речникът ридае жално,

в ъгъла захвърлен.

Вече най-богат се става,

щом си беден духом.

Словото не се продава,

а душата се купува.

 

Мили мои поетеси

и поети храбри -

да спасим поне езика

от убиване и гаври.

© Ники Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Белла, в сайт "Откровения" сме.
    След като прегледах темата "Когато писателите нямат топки" във форума, помислих си - "поне език да имат"...
  • Белла, такъв съм.
    Инат македонец, обичащ езика си...
  • Белла, значи пак опряхме до езика или по-точно до начина и целта на неговата употреба...
  • да...
    викай, па дано някой те чуе!
  • Белла,
    за мен словото (езикът) е одушевен предмет и не бих го сравнил с дреха, шапка или друг атрибут, който можеш да сменяш или изхвърляш след употреба.

    И с какво средство ще се "бориш за глави"? С тяло ли?


  • Нели, накъде по-зле от това?!

    Белла, не ми харесва песимизма ти. Винаги има какво да се спаси. В най-лошия случай, можеш да спасиш себе си.

    Честно казано, в този стих няма поезия. Заложих на смисъла, а не на формата. Но, ако се е получило обратното - язък...
  • Ще става и по-зле, мисля. Стихът ти е хубав!
  • страхотнооо! поздрав!

  • Щом казваш...
    Актуален и мъдър стих, Ники!
    Поздравления!
  • Да!
Предложения
: ??:??