Иди
Иди... Голям е градът...
Широки са нощните улици прашни...
Ще срещнеш навярно любов и тъга в кръстопът...
Ще сбъднеш мечтите си твои безстрашни...
Ще срещнеш и много от хорската глупост,
Измислени хора, измамни очи...
Ще тичаш замаян след нечия хубост...
Ще бъдеш забравян... Намиран... Иди...
Иди към света си, към своето свято!
Пред зейнала пропаст ти дъх поеми!
Отделяй фалшиво от истинско злато!
Богат във душата си светла бъди!
Загубен ще търсиш от изхода изход...
Път ще проправяш, път ще рушиш...
Много далечното тъй ще е близко...
Най-непростимото ти ще простиш...
Тръгвай! Градът е безкраен!
Ще срещнеш на всичко готови за тебе очи!
Много ще любиш, ще плачеш потаен...
Много ще взимаш и даваш... Иди...
Големи и тъмни са много пътеки...
Големи и малки са многото хорски сърца...
Някои погубват, други обичат во веки...
Тръгваш ли вече?! Хайде, ела...
© Дани Иванова Все права защищены