29 авг. 2017 г., 15:17

Идва есен

788 0 0

Слънцето реши да бъде лошо

и попари всичко.

Листа на дърветата,

земя, цветя, тревички.

Но внезапно облаци

мрачни, тъжни и гневни,

покриха ясното небе

и попитаха слънцето:

„А сега накъде?

Не видя ли пожарите?

Какво ще стане с хляба?

Къде ще играе всяко дете?”

И загърмя, засвятка.

Буен дъжд заваля.

Окъпа дървета, треви и цветя.

Запляскаха от радост

малките деца.

После се показа

слънцето отново.

Вече не изглеждаше

толкова сурово.

Светът изглеждаше чудесен.

Станалото просто беше

един сърдечен поздрав

от идващата есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...