29 авг. 2017 г., 15:17

Идва есен

782 0 0

Слънцето реши да бъде лошо

и попари всичко.

Листа на дърветата,

земя, цветя, тревички.

Но внезапно облаци

мрачни, тъжни и гневни,

покриха ясното небе

и попитаха слънцето:

„А сега накъде?

Не видя ли пожарите?

Какво ще стане с хляба?

Къде ще играе всяко дете?”

И загърмя, засвятка.

Буен дъжд заваля.

Окъпа дървета, треви и цветя.

Запляскаха от радост

малките деца.

После се показа

слънцето отново.

Вече не изглеждаше

толкова сурово.

Светът изглеждаше чудесен.

Станалото просто беше

един сърдечен поздрав

от идващата есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...