Идва есен
Слънцето реши да бъде лошо
и попари всичко.
Листа на дърветата,
земя, цветя, тревички.
Но внезапно облаци
мрачни, тъжни и гневни,
покриха ясното небе
и попитаха слънцето:
„А сега накъде?
Не видя ли пожарите?
Какво ще стане с хляба?
Къде ще играе всяко дете?”
И загърмя, засвятка.
Буен дъжд заваля.
Окъпа дървета, треви и цветя.
Запляскаха от радост
малките деца.
После се показа
слънцето отново.
Вече не изглеждаше
толкова сурово.
Светът изглеждаше чудесен.
Станалото просто беше
един сърдечен поздрав
от идващата есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени