Слънцето реши да бъде лошо

и попари всичко.

Листа на дърветата,

земя, цветя, тревички.

Но внезапно облаци

мрачни, тъжни и гневни,

покриха ясното небе

и попитаха слънцето:

„А сега накъде?

Не видя ли пожарите?

Какво ще стане с хляба?

Къде ще играе всяко дете?”

И загърмя, засвятка.

Буен дъжд заваля.

Окъпа дървета, треви и цветя.

Запляскаха от радост

малките деца.

После се показа

слънцето отново.

Вече не изглеждаше

толкова сурово.

Светът изглеждаше чудесен.

Станалото просто беше

един сърдечен поздрав

от идващата есен.