29.08.2017 г., 15:17

Идва есен

775 0 0

Слънцето реши да бъде лошо

и попари всичко.

Листа на дърветата,

земя, цветя, тревички.

Но внезапно облаци

мрачни, тъжни и гневни,

покриха ясното небе

и попитаха слънцето:

„А сега накъде?

Не видя ли пожарите?

Какво ще стане с хляба?

Къде ще играе всяко дете?”

И загърмя, засвятка.

Буен дъжд заваля.

Окъпа дървета, треви и цветя.

Запляскаха от радост

малките деца.

После се показа

слънцето отново.

Вече не изглеждаше

толкова сурово.

Светът изглеждаше чудесен.

Станалото просто беше

един сърдечен поздрав

от идващата есен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...