| Колко малко ми е | |
| нужно... | |
| Глътка въздух, | |
| топлина... | |
| Думи две, | |
| една надежда... | |
| Длан във моята | |
| ръка. | |
| ......................................... | |
| Дишам и до днес и... | |
| се надявам, | |
| думичките две | |
| да чуя. | |
| Не от друг, от теб | |
| аз искам... | |
| За да слеят се ръцете | |
| и да замечтая... | |
| Може би си близо вече? | |
| Идвай! | |
| Чака ни началото на... | |
| края! | |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
