| Колко малко ми е | |
| нужно... | |
| Глътка въздух, | |
| топлина... | |
| Думи две, | |
| една надежда... | |
| Длан във моята | |
| ръка. | |
| ......................................... | |
| Дишам и до днес и... | |
| се надявам, | |
| думичките две | |
| да чуя. | |
| Не от друг, от теб | |
| аз искам... | |
| За да слеят се ръцете | |
| и да замечтая... | |
| Може би си близо вече? | |
| Идвай! | |
| Чака ни началото на... | |
| края! | |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
