| Колко малко ми е | |
| нужно... | |
| Глътка въздух, | |
| топлина... | |
| Думи две, | |
| една надежда... | |
| Длан във моята | |
| ръка. | |
| ......................................... | |
| Дишам и до днес и... | |
| се надявам, | |
| думичките две | |
| да чуя. | |
| Не от друг, от теб | |
| аз искам... | |
| За да слеят се ръцете | |
| и да замечтая... | |
| Може би си близо вече? | |
| Идвай! | |
| Чака ни началото на... | |
| края! | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
