5 июн. 2010 г., 10:39

Идването на стомашните меченца 

  Поэзия » Любовная
540 0 1

Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напира едвам...

Игрички ли играят задружно,
или просто в кръг си седят?
Тези същества непослушни
само номера ни кроят...

Казват, веднъж като дойдат,
проблемите започват тогава!
Аз съм се правил, че мога
да ги махна, да ги забравя...

Но те не се гонят тъй лесно,
защото са по-висша сила от нас,
за някои може би е чудесно,
за други това е истински фарс...

Няма лекарства още открити,
няма операции против тях.
И знам техните игри шеговити,
променящи ме от мъка до смях.

Сега, ако бързо се вкопчат
в тебе и не искат да бягат,
това е мисия тайна, нарочна,
и постоянно отвътре те стягат...

Няма да ги разбера, никога сякаш,
този смисъл винаги ще ме учудва.
Те идват, неизвестно, от някъде,
те идват, когато някой се влюбва.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не мога да спра да се усмихвам, извинявай, просто... звучи сякаш говориш за хемороиди... а то било стомашни меченца... как не се сетих...
    наистина извинявай, но е толкова забавно...
Предложения
: ??:??