Идването на стомашните меченца
Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напира едвам...
Игрички ли играят задружно,
или просто в кръг си седят?
Тези същества непослушни
само номера ни кроят...
Казват, веднъж като дойдат,
проблемите започват тогава!
Аз съм се правил, че мога
да ги махна, да ги забравя...
Но те не се гонят тъй лесно,
защото са по-висша сила от нас,
за някои може би е чудесно,
за други това е истински фарс...
Няма лекарства още открити,
няма операции против тях.
И знам техните игри шеговити,
променящи ме от мъка до смях.
Сега, ако бързо се вкопчат
в тебе и не искат да бягат,
това е мисия тайна, нарочна,
и постоянно отвътре те стягат...
Няма да ги разбера, никога сякаш,
този смисъл винаги ще ме учудва.
Те идват, неизвестно, от някъде,
те идват, когато някой се влюбва.
© Христо Андонов All rights reserved.
