beggins (Пламен Сивов)
84 1
15 мар. 2017 г., 22:26

Идваш ли 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная, Авторская песня
783 5 7

Почти очакване, почти тъга,

а всъщност – сняг и борови иглички.

Забравена е старата игра –

“обича ме – не ме обича”.

 

Пристанища от устни и ръце,

където самотата търси свойте котви.

Кой ще повярва вместо теб

в красивата илюзия за остров?

 

История с почти оранжев край –

торбичка с портокали, празна къща,

горчиви навици и труден обичай –

тук тишината винаги е същата.

 

Облякъл себе си като палто,

на залезите в римите заслушан

останах някак, някак доживях

до дворчето с изсъхналата круша,

 

до мътното стъкло, за да се спра,

до хлъзгавия праг, за да остана.

Почти очакване, почти тъга –

а всъщност – код “оранжево” за двама.

 

Стопаните ме гледат и мълчат

от снимки, безнадеждно оцелели –

в дома, във който сякаш са били,

във който даже сякаш са живели.

 

Остава само тази зимна кал

и вятърът, след който всичко ще се случи.

Умората си някой е разбрал.

Урока си така не е научил.

 

Студен ошав от портокалови кори,

студен комин сред океан от топли къщи.

История с горчив оранжев край,

където тишината пак е същата.

© Пламен Сивов Все права защищены

Музика: https://youtu.be/WOQqXbXl2PY

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??