29 дек. 2010 г., 07:33

Идват за мен

841 0 18

Утре във бялата риза

кажа ли: идват за мен,

хора, вий нямайте грижа –

тук ще съм в стрък прероден.

 

Ще ви помахам със вятър,

ще ви попея във дъжд –

малка пиеса в театър,

стих посред цъфнала ръж.

 

Вечност ли? – няма такава!

Всичко е тук суета.

Нейде живот продължава,

ражда се нова звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, кръговрат...!
    Светли да са дните ти, Ваньо!
  • Светли празници, Рудин!
  • Приятели! Извинете ме, ако съм ви притеснил. Ние, пишещите братя, понякога се връщаме или назад в детството, или отиваме далеч напред във времето. Нямам никакви намерения да ви напускам. Напротив, ще ви обичам и ще се виждаме още дълги години.
    На всички ви пожелавам весела и щестлива Нова година. Първата чаша, която ще изпия в дванадесетия час, ще бъде за ваше здраве. Вярвам, че и вие ще отпиете една глътчица за мен.
  • Иване, що за песимизъм? И каква е тази тъжна равносметка? Усмивка и напред, никакво спиране. Чудесна е поезията ти, с удоволствие се спирам на твоята страничка всеки път. И този лайтмотив от Еклесиастът: "Суета на суетите. И всичко е суета..." при теб е обединяващ. Според него обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук Еклесиаст достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (суета). Желая ти от все сърце дълги години спокоен и щастлив живот, много и верни приятели и дълго да ни радваш с творбите си!
  • Не казвай още, моля те!
    Имаме нужда от теб тук и сега!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...