Утре във бялата риза
кажа ли: идват за мен,
хора, вий нямайте грижа –
тук ще съм в стрък прероден.
Ще ви помахам със вятър,
ще ви попея във дъжд –
малка пиеса в театър,
стих посред цъфнала ръж.
Вечност ли? – няма такава!
Всичко е тук суета.
Нейде живот продължава,
ражда се нова звезда.
© Иван Христов Все права защищены
Светли да са дните ти, Ваньо!