29.12.2010 г., 7:33

Идват за мен

835 0 18

Утре във бялата риза

кажа ли: идват за мен,

хора, вий нямайте грижа –

тук ще съм в стрък прероден.

 

Ще ви помахам със вятър,

ще ви попея във дъжд –

малка пиеса в театър,

стих посред цъфнала ръж.

 

Вечност ли? – няма такава!

Всичко е тук суета.

Нейде живот продължава,

ражда се нова звезда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, кръговрат...!
    Светли да са дните ти, Ваньо!
  • Светли празници, Рудин!
  • Приятели! Извинете ме, ако съм ви притеснил. Ние, пишещите братя, понякога се връщаме или назад в детството, или отиваме далеч напред във времето. Нямам никакви намерения да ви напускам. Напротив, ще ви обичам и ще се виждаме още дълги години.
    На всички ви пожелавам весела и щестлива Нова година. Първата чаша, която ще изпия в дванадесетия час, ще бъде за ваше здраве. Вярвам, че и вие ще отпиете една глътчица за мен.
  • Иване, що за песимизъм? И каква е тази тъжна равносметка? Усмивка и напред, никакво спиране. Чудесна е поезията ти, с удоволствие се спирам на твоята страничка всеки път. И този лайтмотив от Еклесиастът: "Суета на суетите. И всичко е суета..." при теб е обединяващ. Според него обаче всяка възможна облага в живота се унищожава от неизбежната смърт. Оттук Еклесиаст достига до заключението, че животът (и всичко останало) е безсмислено (суета). Желая ти от все сърце дълги години спокоен и щастлив живот, много и верни приятели и дълго да ни радваш с творбите си!
  • Не казвай още, моля те!
    Имаме нужда от теб тук и сега!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....