Игличина нежност
По тънки стебълца на дъхава иглика
се стича синеока струйка нежност.
Към теб сърцето ми през цвят извика,
а ти откликна в тиха неизбежност.
Преди да вдъхна до душа от аромата
очи притворих и аязмо пих.
От шепите - разтворена дъга в дъгата,
в очите цветове за тебе свих.
Сега разтварям клепки в топла мекост
над сенките менливи на деня
и сгушвам се в игличината нежност
на тичинковия прашец в съня.
През венчелистчетата с багри съвършенство
разливам мисли - изгревна вълна
и чувам стъпките ти в миг блаженство
от ехо - звън, с копитца на сърна.
Препускат звуците, а вятърът ги носи.
Отключват се през обич сетива
и пиша върху листа ... с рими боси -
копитца от белязани слова...
(Чертая път -
с мастилени реки ... от светлина ...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
