30 mar 2005, 0:23

Игличина нежност 

  Poesía
848 0 6

По тънки стебълца на дъхава иглика
се стича синеока струйка нежност.
Към теб сърцето ми през цвят извика,
а ти откликна в тиха неизбежност.

Преди да вдъхна до душа от аромата
очи притворих и аязмо пих.
От шепите - разтворена дъга в дъгата,
в очите цветове за тебе свих.

Сега разтварям клепки в топла мекост
над сенките менливи на деня
и сгушвам се в игличината нежност
на тичинковия прашец в съня.

През венчелистчетата с багри съвършенство
разливам мисли - изгревна вълна
и чувам стъпките ти в миг блаженство
от ехо - звън, с копитца на сърна.

Препускат звуците, а вятърът ги носи.
Отключват се през обич сетива
и пиша върху листа ... с рими боси -
копитца от белязани слова...

(Чертая път -
с мастилени реки ... от светлина ...)

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не стих, а песен звучи!
  • Благодаря и аз им се радвам на игликите Фабиана, да ти се връща пожеланието Галя
  • Уфф... как са нацъфтели игликите по дворовете, нежни и пъстроцветни, гледам ги и им се радвам.Нека Йоанна, пътя ти винаги да е очертан от реки от светлина, посипан от нежните цветенца на игликите. Красиво! Поздрав!
  • Ще се старая и повече разбира се - до колкото ми е възможно
    Просто картина ... преминала леко по листа
    Благодаря за доверието ти в мен Сърдечен поздрав!
  • Ей,сладуранке,толкова нежно пак си докосвала листа...че ме е страх да не го нараня при четене!!)Целувки!
  • Оставам без думи,не искам да се повтарям...Красиво е!

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??