И ето, че дойде мигът на разочарованието.
Признавам, че не продължи дълго.
Струва ми се, че съм те надценила,
а ти какъв егоист се оказа.
По-зле и от последния, с който бях.
Дори не знам дали сърцето ми е разбито,
или по-скоро нараненото ми его страда.
Успя да ме омаеш с прекрасни думи и
почти никакви действия.
А аз дори знаех, че не бива да се поддавам,
за мен беше само игра,
но проблемът е, че те губя,
а това не го мога.
Ще продължим още,
не се предавам бързо,
а и трябва ти да си нараненият,
но как да стане това.
За това трябват чувства,
а те дори липсват,
може би бегли останки от красива мечта.
Какво се случи с теб?
Защо ми причиняваш това
и играеш с чувствата ми?
Едва ли ще намеря обяснение...