6 февр. 2009 г., 22:47

Игра

879 0 2
Животът – другото му име е загадка…
Човек на стартовата линия поставен -
роден е той да я отгатва!
Стартът е от детски писък известен -
и в този ден...
той се включва във играта.

Но зрителите пулят се учудени -
вместо пряката пътечка,
играчът тръгва в най-трънливи друми -
май обича да го мачкат...

Тръните по пътя викат им “житейските въпроси”.
Играчите сами грижливо ги засаждат,
после тъпчат ги до кръв с нозе си боси…

Но и друго има в регламента на таз игра-загадка -
по пътя свои стените сам да съградиш
сетне – стиска ли ти - да ги разрушиш.
В тях е отговорът на въпроса,
който сам ще зададеш...

А ако не можеш – лесното ще избереш –
ще ги заобиколиш…
Не си ли веч' жаден за отговори -
няма как да продължиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...