28 окт. 2007 г., 11:20

Игра със моите заглавия...

1.2K 0 16

                         Игра със моите заглавия...

 

           (вместо опит за равносметка - разходка по творбите ми...)

 

                      Душата - протегната дъга пътува,

                      облечена в мълчание...

                      И между мислите лудува -

                      рисува си желания...

                      Цвета на вятъра улавя

                      и за лечителката приказка разправя...

                      Със откровения се провокира,

                      но личното пространство

                      от стрес и буря редактира...

                      А ехото... Замайва ме в пиянство...

                      Проблясъци и впечатления, вълшебство,

                      една представа, лудост, изненада   

                      и позабравен филм от детството

                      днес пъзела "сърце" да подредя помагат...

 

***

    Използвани заглавия:

 

 - Протегната дъга пътува

 - Облечена в мълчание

 - Между мислите

 - Желания

 - Цветът на вятъра

 - Приказка за лечителката

 - Откровения

 - Личното пространство

 - Стрес

 - Буря

 - Ехото

 - Проблясъци

 - Впечатления

 - Вълшебство

 - Една представа

 - Лудост

 - Изненада

 - Позабравен филм

 - Сърце

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...