Играчи

27 февр. 2007 г., 23:36

Поэзия

784 0 0

Играчи

Играеш игри с много сърца
и моето искаш,
протягаш ръка...
Опитваш се да го вземеш,
лъжеш безсрамно,
за да го имаш
и после да го захвърлиш да умира тихо и бавно.

Но знаеш ли -
по-силна съм от това.
По-добра съм от теб в твойта игра.
Защото и аз като теб си играя с много сърца,
и твоето искам,
протягам ръка...
Но нито аз ще те имам,
нито пък ти мен,
защото сърцата ни са празни и мъртви за утришния ден.
Други играчи с тях са играли
и бавно, но сигурно от чуства са ни отървали.
Да продължим напред,
да взимаме още сърца.
И може би някога пак ще се срещнем
да потънем заедно в океан от самота.

Играчи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения