27 февр. 2007 г., 23:36

Играчи

Поэзия

1K 0 0

Играчи

Играеш игри с много сърца
и моето искаш,
протягаш ръка...
Опитваш се да го вземеш,
лъжеш безсрамно,
за да го имаш
и после да го захвърлиш да умира тихо и бавно.

Но знаеш ли -
по-силна съм от това.
По-добра съм от теб в твойта игра.
Защото и аз като теб си играя с много сърца,
и твоето искам,
протягам ръка...
Но нито аз ще те имам,
нито пък ти мен,
защото сърцата ни са празни и мъртви за утришния ден.
Други играчи с тях са играли
и бавно, но сигурно от чуства са ни отървали.
Да продължим напред,
да взимаме още сърца.
И може би някога пак ще се срещнем
да потънем заедно в океан от самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0