27 feb 2007, 23:36

Играчи

  Poesía
1K 0 0
Играчи
Играеш игри с много сърца
и моето искаш,
протягаш ръка...
Опитваш се да го вземеш,
лъжеш безсрамно,
за да го имаш
и после да го захвърлиш да умира тихо и бавно.

Но знаеш ли -
по-силна съм от това.
По-добра съм от теб в твойта игра.
Защото и аз като теб си играя с много сърца,
и твоето искам,
протягам ръка...
Но нито аз ще те имам,
нито пък ти мен,
защото сърцата ни са празни и мъртви за утришния ден.
Други играчи с тях са играли
и бавно, но сигурно от чуства са ни отървали.
Да продължим напред,
да взимаме още сърца.
И може би някога пак ще се срещнем
да потънем заедно в океан от самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...