27.02.2007 г., 23:36

Играчи

Поезия

1K 0 0

Играчи

Играеш игри с много сърца
и моето искаш,
протягаш ръка...
Опитваш се да го вземеш,
лъжеш безсрамно,
за да го имаш
и после да го захвърлиш да умира тихо и бавно.

Но знаеш ли -
по-силна съм от това.
По-добра съм от теб в твойта игра.
Защото и аз като теб си играя с много сърца,
и твоето искам,
протягам ръка...
Но нито аз ще те имам,
нито пък ти мен,
защото сърцата ни са празни и мъртви за утришния ден.
Други играчи с тях са играли
и бавно, но сигурно от чуства са ни отървали.
Да продължим напред,
да взимаме още сърца.
И може би някога пак ще се срещнем
да потънем заедно в океан от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0