29 авг. 2015 г., 19:43  

Играчки на нощта

825 0 13


Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би,
но просто дъх и смях изпръхнал,
разстроен лъч, тревожен сън,
оставен мрак от
бягство слънчево.
Къде да съм е все едно,
и тук, и там е дишано.
Сънувам нощ, сънувам ден,
изгубена припява
истината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ан
  • Благодаря ви, Веселка, Валери!
  • Хареса ми как пишаш! Успех и чакам нови стихове!
  • Лейди, радвам се

    Гаврил, трогната съм, че възприемаш текста в такава сложност... Самата аз опитах да я вложа, и явно съм успяла поне донякъде

    Радка, благодаря ти...
  • Красиво! Хареса ми нощта,докосна ме деня! Ден и нощ.....светлина и тъмнина...и истината някъде там! Поздравления Йоана

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...