Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би,
но просто дъх и смях изпръхнал,
разстроен лъч, тревожен сън,
оставен мрак от
бягство слънчево.
Къде да съм е все едно,
и тук, и там е дишано.
Сънувам нощ, сънувам ден,
изгубена припява
истината.
© Йоана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
