Играчки на нощта
Нощта е нежна, нощта е тиха,
въздишка на деня, в която дишам.
Уморена е, сега тя спи
и аз мисля, мисля, мисля.
Събудена ще бъде страшна, може би,
но просто дъх и смях изпръхнал,
разстроен лъч, тревожен сън,
оставен мрак от
бягство слънчево.
Къде да съм е все едно,
и тук, и там е дишано.
Сънувам нощ, сънувам ден,
изгубена припява
истината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
