ИГРАТА

Неспирна жива въртележка,

две усмихнати лица.

Нощта над тях е тъй далечна

и e пълна с звезден цвят.

Хартиените ангели играят,

сключили ръце над тях.

Малки дяволчета ножици протягат

магията да развалят.

А куклите запяват в хор,

безспирната беззвучна песен.

Липсва им, ах, липсва им това,

наречено от хората живот.

И когата младата девойка

пристъпва с черната торба,

играчките една след друга падат

в бездната на нейната душа.

За нея те са просто безполезни

кукли с изрисувани лица.

Какво ще ú помогнат те в играта грозна,

рулетка на реалността?

И сълзи невидими прокапват,

мокрят възела на възрастта.

Радваха детето те, но нейсе,

безславно свършва тяхната игра.