Играта
ИГРАТА
Неспирна жива въртележка,
две усмихнати лица.
Нощта над тях е тъй далечна
и e пълна с звезден цвят.
Хартиените ангели играят,
сключили ръце над тях.
Малки дяволчета ножици протягат
магията да развалят.
А куклите запяват в хор,
безспирната беззвучна песен.
Липсва им, ах, липсва им това,
наречено от хората живот.
И когата младата девойка
пристъпва с черната торба,
играчките една след друга падат
в бездната на нейната душа.
За нея те са просто безполезни
кукли с изрисувани лица.
Какво ще ú помогнат те в играта грозна,
рулетка на реалността?
И сълзи невидими прокапват,
мокрят възела на възрастта.
Радваха детето те, но нейсе,
безславно свършва тяхната игра.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
