Играта
ИГРАТА
Неспирна жива въртележка,
две усмихнати лица.
Нощта над тях е тъй далечна
и e пълна с звезден цвят.
Хартиените ангели играят,
сключили ръце над тях.
Малки дяволчета ножици протягат
магията да развалят.
А куклите запяват в хор,
безспирната беззвучна песен.
Липсва им, ах, липсва им това,
наречено от хората живот.
И когата младата девойка
пристъпва с черната торба,
играчките една след друга падат
в бездната на нейната душа.
За нея те са просто безполезни
кукли с изрисувани лица.
Какво ще ú помогнат те в играта грозна,
рулетка на реалността?
И сълзи невидими прокапват,
мокрят възела на възрастта.
Радваха детето те, но нейсе,
безславно свършва тяхната игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Кожухарова Всички права запазени
