29.05.2008 г., 23:05

Играта

905 0 1

ИГРАТА


Неспирна жива въртележка,

две усмихнати лица.

Нощта над тях е тъй далечна

и e пълна с звезден цвят.

 


Хартиените ангели играят,

сключили ръце над тях.

Малки дяволчета ножици протягат

магията да развалят.

 


А куклите запяват в хор,

безспирната беззвучна песен.

Липсва им, ах, липсва им това,

наречено от хората живот.

 


И когата младата девойка

пристъпва с черната торба,

играчките една след друга падат

в бездната на нейната душа.

 


За нея те са просто безполезни

кукли с изрисувани лица.

Какво ще ú помогнат те в играта грозна,

рулетка на реалността?

 


И сълзи невидими прокапват,

мокрят възела на възрастта.

Радваха детето те, но нейсе,

безславно свършва тяхната игра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Кожухарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • изключително права си възрастта е един възел който все повече и повече се заплита, и жалко че няма да го видим разплетен

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...