Откакто аз се помня,
години дълги вече
играем със живота, на
"Не се сърди, човече!"
Щом малко понапредна,
улучва той шестица.
Оставам пак последна
и връщам се в редица.
Река ли да преваря,
той мести своя пешка
и моята събаря.
Играта става тежка!...
Шестици случва зарът!!!
Излизам с нови пешки!...
Така, във надпревара,
играем ний... и с грешки!
Това ме забавлява!
"Добре!" - животът рече.
Играта продължава!
Не се сърди, човече!
© Славка Любенова Все права защищены