Из "Страстите Христови"

"В началото бе Словото и Словото бе у Бог, и Бог бе словото"

"Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори,

защото всеки, който иска, получава, който търси намира, и на тогова, който хлопа ще се отвори"

Кой е твоят Отец... Юда, предаваш сина човешки с целувка... Защото някога бяхме роби, но вече не сме такива.

Да види син си, майка си да посрещне на прага.

Да срещнеш с очи гълъб, гълъбът бял да шепти.

Шут да го съди.

Да говориш и очи да сведеш, да премълчиш, без вина грешник да си.

Ще сътвориш ли някое чудо?

Ти чувал ли си истината? Тя на какво прилича, целувка ли е?

Спасен ли си, убиецо!

И пак те питам: Осъден ли си преди вина?

Ти имаш ли очи, с очи страха да видиш?

С глупост, глупостта да заровиш.

А ти бичуван ли си? Кожата ти кръвта му да разяжда.

Плът, с плътта да се прояжда.

Майко, син ти човешки от хора човешки пробождан.

Избодоха кръвта му, майко!

Кръвта си земята пои.

На людете, майко, кълнат им езиците и момската злоба.

Властта си, змийска, пълзят.

И кръстът ти, люде, небесата прегръща.

И без тяло, майко, с тяло изковаха греха си.

Щом лазеше Словото, Словото майко в прахта,

Нов свят създаде, майко.

С венци Го, майко, посрещнаха, с камъни, с камъни Го, майко, изпратиха.

Татко, син ти до мърша извлачиха.

Невежите, невежите, майко, се смяха.

Ти що живот отнемаш, той от себе си го дава.

С  желязо, майко, пирони в сърца си изковаха.

С живота си, майко, живота изхрачиха.

Очи сълзите кръв отрониха.

И с какво е туй утро по-черно?

Разпънаха Го, Господи!

Син ти, майко, за живота ми, майко, живота си даде.

Майко, ето сина ти!

Сине, ето майка ти!

Храма им Господ разруши, лъжите им Господ да опрости!

                                                                                                            (Без проповедническа цел)