20 авг. 2005 г., 23:54

Икона

1.1K 0 4

В отчаяние и болка,
презирам те,
за лумналия в мене огън,
за мъката в гърдите,
за мечтите.
Презирам те,
за дявола у мен -
обсебил ме и нощ и ден,
затуй, че в нищото
се взирам...
Презирам те.

В любов съм потопена
и сякаш в лепкавата паст
опитвам се над теб
да диря власт,
да бъда твоята Мадона.
Страданието,
е моята икона
и моля се за тебе
всеки час.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Дими, Веси и Здравче!
  • Страданието е тежка врата, но пречиства. И аз ти желая по-малко страдание, защото съм сигурна, че и радостта може да пречиства. Сърдечен стих, Фабиана!
  • Страданието е изпитание,Гале...А Иконата пречиства.Длъжни сме да се молим...в това е спасението!!!Искрен стих.Хубав!
  • "Страданието е моята икона"-много е силно,желая ти обачепо-малко страдание и повече радост

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...