20.08.2005 г., 23:54

Икона

Поезия

1.1K 0 4

В отчаяние и болка, презирам те, за лумналия в мене огън, за мъката в гърдите, за мечтите. Презирам те, за дявола у мен - обсебил ме и нощ и ден, затуй, че в нищото се взирам... Презирам те. В любов съм потопена и сякаш в лепкавата паст опитвам се над теб да диря власт, да бъда твоята Мадона. Страданието, е моята икона и моля се за тебе всеки час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Fabiana (Галя Николова)

Благодаря ви, Дими, Веси и Здравче!

2005-08-22T11:10:47+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Страданието е тежка врата, но пречиства. И аз ти желая по-малко страдание, защото съм сигурна, че и радостта може да пречиства. Сърдечен стих, Фабиана!

2005-08-22T09:05:30+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Страданието е изпитание,Гале...А Иконата пречиства.Длъжни сме да се молим...в това е спасението!!!Искрен стих.Хубав!

2005-08-21T08:33:01+03:00
zara (Здравка Маринова)

"Страданието е моята икона"-много е силно,желая ти обачепо-малко страдание и повече радост

2005-08-21T01:27:45+03:00