Fabiana (Галя Николова)
216 821
20.08.2005 г., 23:54 ч.

Икона 

  Поезия
890 0 4

В отчаяние и болка,
презирам те,
за лумналия в мене огън,
за мъката в гърдите,
за мечтите.
Презирам те,
за дявола у мен -
обсебил ме и нощ и ден,
затуй, че в нищото
се взирам...
Презирам те.

В любов съм потопена
и сякаш в лепкавата паст
опитвам се над теб
да диря власт,
да бъда твоята Мадона.
Страданието,
е моята икона
и моля се за тебе
всеки час.

 

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Дими, Веси и Здравче!
  • Страданието е тежка врата, но пречиства. И аз ти желая по-малко страдание, защото съм сигурна, че и радостта може да пречиства. Сърдечен стих, Фабиана!
  • Страданието е изпитание,Гале...А Иконата пречиства.Длъжни сме да се молим...в това е спасението!!!Искрен стих.Хубав!
  • "Страданието е моята икона"-много е силно,желая ти обачепо-малко страдание и повече радост
Предложения
: ??:??