20 мая 2011 г., 16:38

Илюзия

901 0 4

Следиш ли ме? Чувам ти стъпките сякаш...

Усещам дъха ти наблизо...

Не бой се, не ще си отида със мрака,

а с него в съня ти ще вляза.

 

Повикай ме! Няма от теб да избягам,

а жадно при теб ще дотичам.

Излъгах... Ще мине за ден, обещавам.

Не мина ли? Без да отричаш!

 

Боли ли да знаеш, че няма да дойда,

когато ти липсвам най-силно?

Не ми отговаряй. Разбирам, спокойно.

Пийни си за здраве: обилно.

 

Щастлива съм? Сякаш съм някоя друга?

Не,  не е цветът на косата...

Недей си приписва чужди заслуги.

 

                   * * *

Обичах те силно... Познато?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...