Илюзия

25 янв. 2019 г., 11:22

Поэзия

224 2 4

Златни искри – в очите ти.

Глухо напява прибой.

Пак обещава покой

хладният смях на вълните.

Снежни стрели – в очите ти.

Глухо напява прибой.

Мургаво, силно е рамото.

Колко красива измама –

твойте целувки, хищнико мой!

Глухо ридае прибой.

Пак обещава покой,

галещ, гласът ти, опора.

Там, сред тълпите от хора,

сред лабиринти безброй,

все не намира покой.

Хладният смях на вълните

ръси над мен воден прах.

В мрака се люпи страх.

Утрото пада разбито

в хладната паст на вълните.

Снежни стрели – в очите ти.

В погледа – пусто море.

Бяха мираж тези две

ярки и страстни, стремителни

златни искри – в очите ти.

12.02.2000

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-07-08T08:56:17+03:00

Към Петя Павлова. Бих искала да чуя мнението ти за това стихотворение, ако не е проблем за теб. Ще ти бъда благодарна, защото не искам да си правя самореклама. По-добре е ти да ми я направиш. Шегувам се. Ще се радвам, ако си направиш труда да го прочетеш.
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-01-25T16:28:27+02:00

Благодаря, Стойчо, Георги. Също и на поставилите в "Любими".
генек (Георги Коновски)

2019-01-25T16:23:46+02:00

Хубаво...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-01-25T14:07:23+02:00

Харесва ми!