14 авг. 2008 г., 13:48

Илюзия

720 0 1

 

Потъвам!

Накъде да поема?

Как ще спася моето сърце?

Ще превъзмогна ли тази дилема?

Да остана с теб или не?

 

Умирам!

Как да живея?

В мен всичко е разделено на две.

И нямам представа дали ще успея

да спра сълзите по моето лице.

 

Замръзвам!

А как жадно копнея

да тръпна отново в твойте ръце.

И как силно желая

тази любов да не се предаде!

 

Не зная,

дали ще успея

да запазя малкото от своето сърце.

Или просто без сърце ще живея.

И без друго то всеки миг ще умре!

 

Желая,

да обичам силно.

Насън да виждам твоето лице!

Да ми липсваш, когато те няма.

До лудост да бие мойто сърце!

 

Мечтая,

да се върнат онези забравени дни.

Да се съживят отново всички разбити мечти.

Да мога да те обичам така, както преди.

Но това е илюзия, уви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марчела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова истинско, толкова... искрено! Дори ми напомня за мен! Благоаря ти! Прелестно е! Докосна душата ми!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....