Aug 14, 2008, 1:48 PM

Илюзия

  Poetry
716 0 1

 

Потъвам!

Накъде да поема?

Как ще спася моето сърце?

Ще превъзмогна ли тази дилема?

Да остана с теб или не?

 

Умирам!

Как да живея?

В мен всичко е разделено на две.

И нямам представа дали ще успея

да спра сълзите по моето лице.

 

Замръзвам!

А как жадно копнея

да тръпна отново в твойте ръце.

И как силно желая

тази любов да не се предаде!

 

Не зная,

дали ще успея

да запазя малкото от своето сърце.

Или просто без сърце ще живея.

И без друго то всеки миг ще умре!

 

Желая,

да обичам силно.

Насън да виждам твоето лице!

Да ми липсваш, когато те няма.

До лудост да бие мойто сърце!

 

Мечтая,

да се върнат онези забравени дни.

Да се съживят отново всички разбити мечти.

Да мога да те обичам така, както преди.

Но това е илюзия, уви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марчела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова истинско, толкова... искрено! Дори ми напомня за мен! Благоаря ти! Прелестно е! Докосна душата ми!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...