14.08.2008 г., 13:48

Илюзия

717 0 1

 

Потъвам!

Накъде да поема?

Как ще спася моето сърце?

Ще превъзмогна ли тази дилема?

Да остана с теб или не?

 

Умирам!

Как да живея?

В мен всичко е разделено на две.

И нямам представа дали ще успея

да спра сълзите по моето лице.

 

Замръзвам!

А как жадно копнея

да тръпна отново в твойте ръце.

И как силно желая

тази любов да не се предаде!

 

Не зная,

дали ще успея

да запазя малкото от своето сърце.

Или просто без сърце ще живея.

И без друго то всеки миг ще умре!

 

Желая,

да обичам силно.

Насън да виждам твоето лице!

Да ми липсваш, когато те няма.

До лудост да бие мойто сърце!

 

Мечтая,

да се върнат онези забравени дни.

Да се съживят отново всички разбити мечти.

Да мога да те обичам така, както преди.

Но това е илюзия, уви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова истинско, толкова... искрено! Дори ми напомня за мен! Благоаря ти! Прелестно е! Докосна душата ми!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...