14.08.2008 г., 13:48

Илюзия

718 0 1

 

Потъвам!

Накъде да поема?

Как ще спася моето сърце?

Ще превъзмогна ли тази дилема?

Да остана с теб или не?

 

Умирам!

Как да живея?

В мен всичко е разделено на две.

И нямам представа дали ще успея

да спра сълзите по моето лице.

 

Замръзвам!

А как жадно копнея

да тръпна отново в твойте ръце.

И как силно желая

тази любов да не се предаде!

 

Не зная,

дали ще успея

да запазя малкото от своето сърце.

Или просто без сърце ще живея.

И без друго то всеки миг ще умре!

 

Желая,

да обичам силно.

Насън да виждам твоето лице!

Да ми липсваш, когато те няма.

До лудост да бие мойто сърце!

 

Мечтая,

да се върнат онези забравени дни.

Да се съживят отново всички разбити мечти.

Да мога да те обичам така, както преди.

Но това е илюзия, уви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова истинско, толкова... искрено! Дори ми напомня за мен! Благоаря ти! Прелестно е! Докосна душата ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...