Илюзия
Илюзия
Очите ми светят.
Красива илюзия.
Във мрака потраква насън колело.
Шарена черга,
застлана със дюли.
Бели коне - един със седло.
И яхнал обратите, вятърът свири -
пълни очите с прах и сълзи.
Прах и копита, оставящи диря.
Куче без крак скимти и пълзи.
Перести облаци дъжд боядисва.
Пръстите лепнат в синя печал.
Малко момиченце рисува на лист
първа целувка,
рози
и кал.
Слънцето плаче
или е заспало,
когато е нощ във мойта пол`вина.
Бели кончета - мойто одеяло.
Малко момченце рисува картина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
