3 янв. 2019 г., 10:53

Илюзия

753 15 23

Ти казваш ми, че си предадена.

От кой и от кого тъй страдаш?

Нима когато се отдаваш

на истината, чакаш награди?!

 

Наградите са винаги еднакви.

Наградите са трънени безумства.

Първи ще те наградят лукавите.

И ще го направят най-изкусно.

 

Ще те заслепят, ще им повярваш!

С думи ще те нарисуват...

Но полегнеш ли на ложето на славата:

предаваш себе си, безумнице!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Миночка!
    Наистина, всички сме деца на Дявола и Бога!
    Приеми моите искрени благодарности за коментара!
  • И дяволът и ангелът са вътре в нас.От векове безумно спорят,само истинските чувства в нас намират изход и истини говорят!Стихът ти е истински!Поздрав!
  • Благодаря за коментара,Соня!
  • За истината са горчивите награди,но истината предпочитам.Много е хубаво!
  • Благодаря, Надежда!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...