3.01.2019 г., 10:53

Илюзия

747 15 23

Ти казваш ми, че си предадена.

От кой и от кого тъй страдаш?

Нима когато се отдаваш

на истината, чакаш награди?!

 

Наградите са винаги еднакви.

Наградите са трънени безумства.

Първи ще те наградят лукавите.

И ще го направят най-изкусно.

 

Ще те заслепят, ще им повярваш!

С думи ще те нарисуват...

Но полегнеш ли на ложето на славата:

предаваш себе си, безумнице!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Миночка!
    Наистина, всички сме деца на Дявола и Бога!
    Приеми моите искрени благодарности за коментара!
  • И дяволът и ангелът са вътре в нас.От векове безумно спорят,само истинските чувства в нас намират изход и истини говорят!Стихът ти е истински!Поздрав!
  • Благодаря за коментара,Соня!
  • За истината са горчивите награди,но истината предпочитам.Много е хубаво!
  • Благодаря, Надежда!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...