22 мая 2015 г., 07:41

Има...

1.3K 0 11

ИМА...

 

Има думи, които мълчат
и мълчание, дето говори
на сърцето по дългия път,
в светли бездни и в тъмни простори...

 

Има нежност, която боли,
но и болка, която лекува...
Добротата и злото дали
в абсолютност една съществуват?

 

Знам - сълзата е вчерашен смях
и търкулва усмивка за утре...
В чудесата да вярвам не спрях -
с тази вяра събуждам се сутрин!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е!
  • Мариана, преди малко отговорих на съобщението Ви. Искрено се радвам и благодаря за оценката и номинацията!
    Благодаря и на всички, които посетихте страничката ми тук - вашите отзиви са ми стимул да продължавам да пиша!
  • Здравейте, Христина,

    Изпратих ви вчера ЛС, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в Eurochicago.com.

    Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. Ако не отговорите навреме, вместо вашето стихотворение може да бъде публикувано друго.

    С най-добри пожелания,

    Мариана Христова,
    редактор на изданието
  • "Знам - сълзата е вчерашен смях..."
  • "Знам- сълзата е вчерашен смях
    и търкулва усмивка за утре"
    Много си права! Харесах!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...