Има...
ИМА...
Има думи, които мълчат
и мълчание, дето говори
на сърцето по дългия път,
в светли бездни и в тъмни простори...
Има нежност, която боли,
но и болка, която лекува...
Добротата и злото дали
в абсолютност една съществуват?
Знам - сълзата е вчерашен смях
и търкулва усмивка за утре...
В чудесата да вярвам не спрях -
с тази вяра събуждам се сутрин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
Искрено се радвам и благодаря за оценката и номинацията!