mira-radi (Христина Радомирова) mira-radi (Христина Радомирова)
8 156
May 22, 2015, 7:41 AM

Има...

  Poetry
1.3K 0 11

ИМА...

 

Има думи, които мълчат
и мълчание, дето говори
на сърцето по дългия път,
в светли бездни и в тъмни простори...

 

Има нежност, която боли,
но и болка, която лекува...
Добротата и злото дали
в абсолютност една съществуват?

 

Знам - сълзата е вчерашен смях
и търкулва усмивка за утре...
В чудесата да вярвам не спрях -
с тази вяра събуждам се сутрин!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Чудесно е!
  • mira-radi (Христина Радомирова)
    mira-radi (Христина Радомирова)
    Мариана, преди малко отговорих на съобщението Ви. Искрено се радвам и благодаря за оценката и номинацията!
    Благодаря и на всички, които посетихте страничката ми тук - вашите отзиви са ми стимул да продължавам да пиша!
  • eurochicago (Мариана Христова)
    eurochicago (Мариана Христова)
    Здравейте, Христина,

    Изпратих ви вчера ЛС, че това ваше стихотворение е било номинирано и оценено за публикуване в Eurochicago.com.

    Моля, отговорете ми дали сте съгласна с тази публикация. Ако не отговорите навреме, вместо вашето стихотворение може да бъде публикувано друго.

    С най-добри пожелания,

    Мариана Христова,
    редактор на изданието
  • milkokanchev62 (Милко Кънчев)
    milkokanchev62 (Милко Кънчев)
    "Знам - сълзата е вчерашен смях..."
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    "Знам- сълзата е вчерашен смях
    и търкулва усмивка за утре"
    Много си права! Харесах!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0