Има дни...
Има дни, има седмици даже,
трудно Времето сякаш върви,
оцветени в различно Типажи,
хвърлят пак от Ефира, лъжи!
Лабиринта - на сивите Мисли,
те повежда към грешна Земя
и градът се оказва термитник,
ти пък - мравката жалка сега!
И за спомен остават, тогава,
натрошени, на ситно Мечти,
а в очите, уви, се прокрадват
безполезните дъжд и мъгли!
Ще успея, Човече - изричаш,
но дали и... след колко луни?
Обеща ли ми някой - защита,
не във този живот... може би?
Ала - ти се досещаш навярно,
че за теб, там, тупти сърчице,
този път не завива... обратно,
ти ще минеш, а другите – Не!
Тези дни си отиват все нявга,
идват нови – с по-синьо Небе,
ще изгрее дъгата... ще казват,
вчера нямах .. и капка късмет!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
