Има Срещи... наречени Обич,
с приятели пишещи, хора добри,
превърнали в радост, тегоби,
сплели в заедност сродни души.
Има Дни... оставящи диря -
храна за душите, бокал светлина,
огнища за дългата зима,
въглен жарък зарит в пепелта.
Има Мигове... с полет неземен,
докоснати щедро с ръката на Бог,
за лек са избрани, полъх вълшебен,
глътка вяра в живот водоскок.
В тези Срещи, Дните ни вдишват
Мигове сбъднати от Вечността,
а после поетите, пишат ли пишат,
стихове бели с магични слова.
© Таня Мезева Все права защищены