14 апр. 2008 г., 18:58

Има ли романтика в смъртта?...

1.2K 0 22
 

  Има ли романтика в смъртта?

 

 

Има ли романтика в смъртта?

Аз знам, ще скочите мнозина

да защитите свойта правота,

че смъртта е ледената зима.

И в нея да не търсим топлина,

че упование във нея няма...

Но представете си, накрай света,

някъде, незнайно, само двама

прегърнати, два пламъка в нощта,

изгарящи във болката голяма,

как стапя се докрай свещта

и от никъде надежда няма...

А той, отпуснал погледа си ням

в прегръдката й тиха и любяща,

във сетния си миг не ще е сам!

Ще бъде с него Любовта искряща...

И помилван нежно, кротко ще заспи

с надеждите си топли, неразделни,

че жив ще бъде в нейните очи

и в мислите й вечни, безпределни...

 

============================

 

Подобен край за себе си копнея -

романтика в мечтата ми незрима...

И с глас на всяка смърт ще се изсмея!...

И мъртва ще е всяка подла зима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздрава, Вълчо!
    Много, много хубаво...и тъжно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • И помилван нежно, кротко ще заспи
    с надеждите си топли, неразделни,
    че жив ще бъде в нейните очи
    и в мислите й вечни, безпределни...

    Думи нямам, незнаеш колко силно е това за мен!!!!
    Много...


  • Браво, наборе!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...