14 апр. 2008 г., 18:58

Има ли романтика в смъртта?...

1.2K 0 22
 

  Има ли романтика в смъртта?

 

 

Има ли романтика в смъртта?

Аз знам, ще скочите мнозина

да защитите свойта правота,

че смъртта е ледената зима.

И в нея да не търсим топлина,

че упование във нея няма...

Но представете си, накрай света,

някъде, незнайно, само двама

прегърнати, два пламъка в нощта,

изгарящи във болката голяма,

как стапя се докрай свещта

и от никъде надежда няма...

А той, отпуснал погледа си ням

в прегръдката й тиха и любяща,

във сетния си миг не ще е сам!

Ще бъде с него Любовта искряща...

И помилван нежно, кротко ще заспи

с надеждите си топли, неразделни,

че жив ще бъде в нейните очи

и в мислите й вечни, безпределни...

 

============================

 

Подобен край за себе си копнея -

романтика в мечтата ми незрима...

И с глас на всяка смърт ще се изсмея!...

И мъртва ще е всяка подла зима...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздрава, Вълчо!
    Много, много хубаво...и тъжно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • И помилван нежно, кротко ще заспи
    с надеждите си топли, неразделни,
    че жив ще бъде в нейните очи
    и в мислите й вечни, безпределни...

    Думи нямам, незнаеш колко силно е това за мен!!!!
    Много...


  • Браво, наборе!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...