14.04.2008 г., 18:58

Има ли романтика в смъртта?...

1.2K 0 22
 

  Има ли романтика в смъртта?

 

 

Има ли романтика в смъртта?

Аз знам, ще скочите мнозина

да защитите свойта правота,

че смъртта е ледената зима.

И в нея да не търсим топлина,

че упование във нея няма...

Но представете си, накрай света,

някъде, незнайно, само двама

прегърнати, два пламъка в нощта,

изгарящи във болката голяма,

как стапя се докрай свещта

и от никъде надежда няма...

А той, отпуснал погледа си ням

в прегръдката й тиха и любяща,

във сетния си миг не ще е сам!

Ще бъде с него Любовта искряща...

И помилван нежно, кротко ще заспи

с надеждите си топли, неразделни,

че жив ще бъде в нейните очи

и в мислите й вечни, безпределни...

 

============================

 

Подобен край за себе си копнея -

романтика в мечтата ми незрима...

И с глас на всяка смърт ще се изсмея!...

И мъртва ще е всяка подла зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздрава, Вълчо!
    Много, много хубаво...и тъжно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • И помилван нежно, кротко ще заспи
    с надеждите си топли, неразделни,
    че жив ще бъде в нейните очи
    и в мислите й вечни, безпределни...

    Думи нямам, незнаеш колко силно е това за мен!!!!
    Много...


  • Браво, наборе!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...