Apr 14, 2008, 6:58 PM

Има ли романтика в смъртта?...

  Poetry » Love
1.2K 0 22
 

  Има ли романтика в смъртта?

 

 

Има ли романтика в смъртта?

Аз знам, ще скочите мнозина

да защитите свойта правота,

че смъртта е ледената зима.

И в нея да не търсим топлина,

че упование във нея няма...

Но представете си, накрай света,

някъде, незнайно, само двама

прегърнати, два пламъка в нощта,

изгарящи във болката голяма,

как стапя се докрай свещта

и от никъде надежда няма...

А той, отпуснал погледа си ням

в прегръдката й тиха и любяща,

във сетния си миг не ще е сам!

Ще бъде с него Любовта искряща...

И помилван нежно, кротко ще заспи

с надеждите си топли, неразделни,

че жив ще бъде в нейните очи

и в мислите й вечни, безпределни...

 

============================

 

Подобен край за себе си копнея -

романтика в мечтата ми незрима...

И с глас на всяка смърт ще се изсмея!...

И мъртва ще е всяка подла зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за поздрава, Вълчо!
    Много, много хубаво...и тъжно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • Като мечта, като сън на яве е чудесно. Сигурно се случва на някои и такава "щастлива смърт". За съжаление действителноста е грозна.
    Умирането не е кротко заспиване и приспиване. А нещо страшно...
  • И помилван нежно, кротко ще заспи
    с надеждите си топли, неразделни,
    че жив ще бъде в нейните очи
    и в мислите й вечни, безпределни...

    Думи нямам, незнаеш колко силно е това за мен!!!!
    Много...


  • Браво, наборе!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...