Понякога любовта отново те търси,
може и късно да дойде при теб.
Но пламне ли, тогава трудно се гаси,
за душата става като за гладния хлеб!
Много е трудно любов да се гаси,
гнезденце свие ли в твойто сърце.
Нежно душата тя ще поръси,
растейки голяма от малко зрънце.
Има любов и тя ни облива,
понякога в сълзи, понякога в смях.
Идва моментът, тя ни открива,
тогава на нея аз се подпрях.
Не питай, човече, защо закъснява,
а подготви се за великия миг.
Има любов, но не по обява,
Душата открива я с радостен вик…
В.Й. 01.05.2011г.
© Васил Йотов Все права защищены