Има много неща, които прощавах,
но едно-единствено не успях да простя...
Не получих любов, а докрай се раздавах,
докрай ръката ти стисках в свойта ръка.
Има много неща, които прощавах
и себе си мразех за твойта вина.
Без обич, без ласка, без име останах -
сянка самотна, родена в нощта.
Има много неща, които прощавах,
но едно-единствено не успях да простя...
И с болка в сърцето с теб се прощавам,
прости ми, Любов, не успях да те спра.
© Сияна Георгиева Все права защищены